Билки и фитотерапия при ревматологични заболявания - една по-различна гледна точка

Въпреки че използването на алтернативни методи на лечение в лицето на билкови препарати и фитотерапия от пациенти с ревматологични заболявания е често срещано явление, малко внимание е отделено на безопасността на тези лечения.
Многообразните хранителни добавки, билкови и хомеопатични препарати понастоящем са освободени от законодателството, регулиращо конвенционални лекарства. При тях липсва контрол на качеството и постмаркетингово наблюдение. Ето защо съобщенията за наличие на нежелани ефекти са казуистика, свързани с билкови лекарства, не защо липсват, а по-скоро защо не се следят и съобщават. Възможни са също вредни взаимодействия с конвенционалните лекарства, които се използват за лечението на ревматични заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит, системен лупус и други системни автоимунни заболявания. Пациентите с ревматологични заболявания могат да имат особено  висок риск от взаимодействия с конвенционалните медикаменти поради високата степен на полифармация и коморбидност.
Гинко билоба, дяволски нокът, джинджифил и чесън могат да притежават антитромбоцитна активност или да проявяват други антикоагулантни ефекти, и са били свързани с хеморагични усложнения. Следователно това може да влоши риска от кървене в стомашно-чревния тракт, който и без това може да бъде компрометиран от нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) или кортикостероидите. Ехинацеята може да бъде хепатотоксична или да обостри този нежелан лекарствен ефект в комбинация с антиревматичните базисни средства.
Затова, вместо да се чудите какъв билков препарат да си купите, се обърнете към ревматолог за конвенционално лечение, което под зоркото око на специалист по ревматология може да се окаже най-безопасното за Вас.

Билки при мигрена и синузит

Може да опитате следните билки за подобряването на състоянието на мигрена:

екстракт от карум коптикум 10 мг,
пипер нигрум 10 мг, ипомеа турпетум 10 мг,
корен от пипер лонгум 50 мг,
киперус ротундус 20 мг,
пипевра лонгум плод 30 мг,
зингибер офисинале 50 мг,
оцимум санктум 60 мг.

Благоприятно повлиява функцията и дишането, тъй като отпушват горните дихателни пътища. Подпомага отпушването на носа. С добър ефект при главоболие, причинено от синузит. Цефагрейн съдейства за намаляване на напрежението и облекчаване на състоянието на страдащите от мигрена.

Дозировка: При синузит: по-горе представените дози по 3 пъти дневно за 2 седмици, а при по-сериозни случаи до 4–6 седмици. Може да се повтори след месец.

При мигрена: по-горните дози (най-добре в комбинация) по 3 пъти дневно в продължение на минимум 3 месеца.

Синдром на поликистозните яйчници - причини и теории

Точната причина не е известна, въпреки многобройните изследвания в тази област. Хипоталамо - хипофизарна дисфункция – нарушение на ритъма и/или на количеството на някои хормони /ЛХРХ, ЛХ/, както и на техните взаимовръзки.

Яйчникова теория – поради причини в яйчниците фоликулите не се развиват достатъчно и се натрупват множество атретични фоликули, които се превръщат в микрокисти, разраства се междинната тъкан /стромата/ и се задебелява и уплътнява капсулата на яйчниците.

Ензимни дефекти в продукцията на хормони от яйчниците и надбъбречните жлези.

Инсулинова резистентност и хиперинсулинемия - инсулиновата резистентност е състояние, при което хормонът инсулин не осъществява ефектите си поради намаление на броя и чувствителността на инсулиновите рецептори в прицелните клетки. Това води до компенсаторна хиперинсулинемия /повишаване на инсулина в кръвта, поради повишената му продукция от панкреаса/. Когато клетките на панкреаса изчерпят възможностите си за синтеза на инсулин, постепенно се развива нарушен глюкозен толеранс и захарен диабет. Проучванията от последните години показват, че повишеното ниво на инсулина в кръвта води до повишена продукция на мъжки полови хормони /андрогени/, повишен риск от диабет, сърдечно-съдови заболявания и някои злокачествени заболявания.

Хиперинсулинемията стимулира синтезата на андрогените чрез:

• директна стимулация на лутеинизиращия хормон /ЛХ/, който от своя страна стимулира андрогенната продукция от яйчниците;
• намаляване на нивото на белтъка, свързващ тестостерона. По този начин се увеличава нивото на свободния /активен/ тестостерон;
• стимулация на активността на ензимите, участващи, както в яйчниковата, така и в надбъречната продукция на стероидни хормони и по - специално на андрогени.

Генетична теория – изследванията в областта на генетиката се развиват бавно и трудно поради клиничната разнородност на заболяването полигенния тип на дефекта /много „кандидат гени” – повече от 280/. Една от вероятностите е, че е свързано с генетичен дефект в Х хромозомата на бащата /предава се от баща на дъщеря/. Въпреки установяването на фамилност на заболяването, засега няма убедителни данни в подкрепа на генетичната теория. Както при захарния диабет, съществува генетично предразположение за развитието на СПЯ.

Теория на Samjuel Yen за повишеното адренархе /започването на надбъбречната стероидна секреция и отключване на пубертета/. Повишено адренархе означава повишено отделяне на мъжки полови хормони от надбъбречните жлези, които се метаболизират до женски полови хормони /естрогени/ в подкожната мастна тъкан. Естрогените повишават чувствителността на хипоталамуса, в резултат,
на което той произвежда повече ЛХ-РХ хормон, който води до повишаване повече на лутеинизиращ /ЛХ/, отколкото фоликулинстимулиращ хормон /ФСХ/. Това води до разрастване на тъканите в яйчниците, които нормално продуцират ниски количества мъжки хормони и до увеличаване на тяхната продукция, а те от своя страна се метаболизират в подкожната мастна тъкан до естрогени.

Недостатъчната ФСХ стимулация към яйчниците води до нарушаване на растежа и развитето на фоликулите Така се поддържа непрекъснато един порочен кръг.

Според някои автори поликистозата на яйчниците не е отделна нозологична единица, а е логичен завършек на всяко негативно въздействие, водещо до хронична /персистираща/ ановулация.

Билки при високо кръвно налягане

Използват се само за леката степен на артериална хипертония. Подходящи за лечение са: бял имел, зимзелен, планински хвощ, хмел, дилянка, дяволска уста, живовлек, менти, лайка, гръмотрън, копър, балканска пищялка, обикновен здравец, маслина, глог, планинска чубрица, бъз и др.

Цироза на черния дроб

Заболяването има хроничен вървеж характеризиращо се с появата на чернодробни клетъчни некрози и образуване на фиброзна тъкан с нодуларна регенерация на хепатоцитите с послед­ваща деструкция на съдовата чернодробна структура. Повече от половината заболявания от цироза са следствие на хроничен ал кохолизъм. Заболяването е разпространено около три пъти пове че сред мъжете на възраст 30-60 год.

Стеатоза на черния дроб

Стеатозата представлява увеличение на черния дроб поради все още неизяснени причини с обратим характер, щом се отстранят накои фактори, за които се знае, че са едни от причините, за това състояние на черния дроб. Като най-чести причини за чернодробната стеатоза се посоч­ват хроничния алкохолизъм, захарния диабет, преяждането, чрев ните инфекции, улцеро-хеморагичният колит, болест на Крон, микседем, синдромът на Къшинг и др. При тази болест е налице увеличение на липидните фракции за сметка на мастните кисе лини и триглицеридите, докато холестеролът и фосфолипидите са само леко повишени. 

Хронични хепатити - лечение

Проблемът за хроничните хепатити има важно медико-социално значение, поради високата им честота и тежките последици от тях. Според повечето специалисти под понятието "хроничен хепатит" се означават всички патологични състояния след прека ран остър хепатит. В съвременната хепатолотгия под хроничен хепатит се подразбират състояния характеризиращи се с дифуз ни възпалителни изменения в черния дроб, с преобладаваща мо-нонуклеарна клетъчна инфилтрация, разположена перипортално или интралобуларно, с хиперплазия на Купферовите клетки.