Билки при високо кръвно налягане

Използват се само за леката степен на артериална хипертония. Подходящи за лечение са: бял имел, зимзелен, планински хвощ, хмел, дилянка, дяволска уста, живовлек, менти, лайка, гръмотрън, копър, балканска пищялка, обикновен здравец, маслина, глог, планинска чубрица, бъз и др.

Цироза на черния дроб

Заболяването има хроничен вървеж характеризиращо се с появата на чернодробни клетъчни некрози и образуване на фиброзна тъкан с нодуларна регенерация на хепатоцитите с послед­ваща деструкция на съдовата чернодробна структура. Повече от половината заболявания от цироза са следствие на хроничен ал кохолизъм. Заболяването е разпространено около три пъти пове че сред мъжете на възраст 30-60 год.

Стеатоза на черния дроб

Стеатозата представлява увеличение на черния дроб поради все още неизяснени причини с обратим характер, щом се отстранят накои фактори, за които се знае, че са едни от причините, за това състояние на черния дроб. Като най-чести причини за чернодробната стеатоза се посоч­ват хроничния алкохолизъм, захарния диабет, преяждането, чрев ните инфекции, улцеро-хеморагичният колит, болест на Крон, микседем, синдромът на Къшинг и др. При тази болест е налице увеличение на липидните фракции за сметка на мастните кисе лини и триглицеридите, докато холестеролът и фосфолипидите са само леко повишени. 

Хронични хепатити - лечение

Проблемът за хроничните хепатити има важно медико-социално значение, поради високата им честота и тежките последици от тях. Според повечето специалисти под понятието "хроничен хепатит" се означават всички патологични състояния след прека ран остър хепатит. В съвременната хепатолотгия под хроничен хепатит се подразбират състояния характеризиращи се с дифуз ни възпалителни изменения в черния дроб, с преобладаваща мо-нонуклеарна клетъчна инфилтрация, разположена перипортално или интралобуларно, с хиперплазия на Купферовите клетки.

Лечение на жлъчно-каменна болест (част 4)

Жълт смил (Gnaphalium arenarium L.) Използваема част. са цветните кошнички. Те съдържат флавоноиди от различен тип — флавони, флавоноли и халкони. Най-важно лечебно действие има халконът — изосалипурпозид; глюкозидът на флавонола -нарингенин, глюкозидите на апигенина и кемпферола. Биологична активност притежават също и фталидите, кумарините, стеролите, етеричното масло, инозитола, каротеноидите и др. Основното действие на дрогата е холеретично, по-слабо апетитовъзбуждащо и диуретично.

Лечение на жлъчно-каменна болест (част 3)

Кисел трън (Berberis vulgaris L.) Корените съдържат алка лоиди от различни групи — с протоберберинова структура (берберин, берберубин, колумбамин, палматин, ятраризин), бисбензилизохинолинови алкалоиди (магнофлорин) и други; бервулцин и вулрацин. Екстракти от корените и плодовете притежават жлъчкогонно и холеретично действие, премахват спазмите на жлъчния мехур и действуват обезболяващо при холелитиаза и дискинезия на жлъчните пътища.

Лечение на жлъчно-каменна болест (част 2)

Една част от растенията могат да се отнесат до "амара-ароматика", като пелин, бенедиктински трън, друга — до "карминатива": бял равнец, мента; трета до "антиспастични", като змийско мляко и т.н. Затова по-правилно е да се класи фицират в три групи:

Жлъчно-каменна болест (част 1)

Жлъчно-каменната болест е едно от най-честите заболява ния, особено сред жените, които са около три пъти по-засегнати, отколкото мъжете. Най-уязвимата възраст е под 40 години. След 50-те, двата пола се засягат еднакво.

Лечение на хемороиди (част 2)

Ветрогон (Eryngium campestre L.) За нуждите на медицината се използва надземната част, а също и корените, които съ държат етерично масло, сапонини, танини, органични киселини. Дрогата притежава противовъзпалително, адстрингентно, анти-септично действие; тонизира маточната мускулатура и действа хемостатично, аналгетично и спазмолитично. Прилага се при уроинфекции, хепертрофия на простатата, метрорагии, импотентност и др.

Лечение на хемороиди

Хемороидите са често срещани дегенеративни изменения на венозния плексус с характерна симптоматика. На преден план изпъква варикозно разширение на вените, които на някои места образуват торбовидни разширения. Тези венозни аневризми много често се пукат и стават причина за появата на варикозни язви, характеризиращи се с това, че много трудно заздравяват, а от друга страна се инфектират и могат да станат непосредствена причина за тромбофлебит. Хемороидите биват външни и вътрешни.

Причините за появата на хемороидите са много и не напъл но изяснени. Като предразполагащи фактори се приемат: нас ледствено предразположение, изразяващо се в слабост на съеди­нителната тъкан и в частност на венозната съдова мрежа; про дължително стоене в право или седнало положение; упорит запек; раждания; злоупотреба с пикантни или дразнещи храни и напитки.

Основният симптом на вътрешните хемороиди е кървенето. Болката е другият симптом на заболяването. Дъл жи се на травматизиране на крайните нервни окончания. Тя се съпровожда с възпалителни изменения и тромбозиране. Болните се оплакват от парене, сърбеж, особено след дефекация, сядане или движение. Общото състояние не е увредено, но болките при чиняват безсъние, главоболие, нервност и това придава на бол ния измъчен вид.

Хемороидите се поддават на лечение с билки но ако се приложи комплексно лечение включващо и диетични мерки, резулта тите са още по-добри. Изключват се всякакви дразнещи храни и подправки, газирани напитки, черен и червен пипер, пържени и лютиви храни. Прилагат се средства за регулиране на дефека цията. Паралелно с диетата се прилагат седящи бани с противовъзпалителни и кръвоспиращи (капиляроукрепващи) средства. По-важно практическо значение имат следните ле чебни растения:

Водно пипериче (Polygonum hydropiper L.) Надземната част съдържа флавоноиди (рутин, кверцетин, хиперозид, кемпферол), дъбилни вещества, кетоалдехидът тадеонал, витамин С, Е, К, глюкозидът полигопиперин и етерично масло. Дрогата притежа ва добре изразено кръвоспиращо, противовъзпалително, антиди-арично действие. Тонизира маточната мускулатура. Има деконгестивно действие върху простатната жлеза. Прилага се при хе мороиди, хиперменорея, метрорагии, кървяща язва на стомаха, увеличение на простатата, при парадонтоза, флуор албус и др.

Синдром на раздразненото дебело черво

Синдромът на раздразненото дебело черво представлява болестно състояние без доказана органопатологична находка. Засегнат е целият гастроинтестинален тракт, като това създава предпоставки както за горен, така и за долен диспептичен симптомокомплекс.

Хроничен улцерозен (язвен) хеморагичен колит (ХУХК, ХУК)

Хроничният улцеро-хеморагичен колит (ХУХК) е протрахирано възпалително заболяване на дебелото черво с вълнообразен харак тер. Първоначално се обхваща само ректума, като постепенно пълзи в проксимална посока като се засяга само лигавицата на дебелото черво. Относно причините за възникването на хронич ния улцеро-хеморагичен колит се сочат различни вирусни ин фекции, психични травми, хранителна алергия, употреба на ме дикаменти, грешки в диетата и др. Възпалителният процес е локализиран в целия колон или лявата му половина. Лигавицата е зачервена, оточна, покрита със слуз и осеяна с множество плоски язви с гнойна материя в основата.