Билки при високо кръвно налягане

Използват се само за леката степен на артериална хипертония. Подходящи за лечение са: бял имел, зимзелен, планински хвощ, хмел, дилянка, дяволска уста, живовлек, менти, лайка, гръмотрън, копър, балканска пищялка, обикновен здравец, маслина, глог, планинска чубрица, бъз и др.

Цироза на черния дроб

Заболяването има хроничен вървеж характеризиращо се с появата на чернодробни клетъчни некрози и образуване на фиброзна тъкан с нодуларна регенерация на хепатоцитите с послед­ваща деструкция на съдовата чернодробна структура. Повече от половината заболявания от цироза са следствие на хроничен ал кохолизъм. Заболяването е разпространено около три пъти пове че сред мъжете на възраст 30-60 год.

Стеатоза на черния дроб

Стеатозата представлява увеличение на черния дроб поради все още неизяснени причини с обратим характер, щом се отстранят накои фактори, за които се знае, че са едни от причините, за това състояние на черния дроб. Като най-чести причини за чернодробната стеатоза се посоч­ват хроничния алкохолизъм, захарния диабет, преяждането, чрев ните инфекции, улцеро-хеморагичният колит, болест на Крон, микседем, синдромът на Къшинг и др. При тази болест е налице увеличение на липидните фракции за сметка на мастните кисе лини и триглицеридите, докато холестеролът и фосфолипидите са само леко повишени. 

Хронични хепатити - лечение

Проблемът за хроничните хепатити има важно медико-социално значение, поради високата им честота и тежките последици от тях. Според повечето специалисти под понятието "хроничен хепатит" се означават всички патологични състояния след прека ран остър хепатит. В съвременната хепатолотгия под хроничен хепатит се подразбират състояния характеризиращи се с дифуз ни възпалителни изменения в черния дроб, с преобладаваща мо-нонуклеарна клетъчна инфилтрация, разположена перипортално или интралобуларно, с хиперплазия на Купферовите клетки.

Лечение на жлъчно-каменна болест (част 4)

Жълт смил (Gnaphalium arenarium L.) Използваема част. са цветните кошнички. Те съдържат флавоноиди от различен тип — флавони, флавоноли и халкони. Най-важно лечебно действие има халконът — изосалипурпозид; глюкозидът на флавонола -нарингенин, глюкозидите на апигенина и кемпферола. Биологична активност притежават също и фталидите, кумарините, стеролите, етеричното масло, инозитола, каротеноидите и др. Основното действие на дрогата е холеретично, по-слабо апетитовъзбуждащо и диуретично.

Лечение на жлъчно-каменна болест (част 3)

Кисел трън (Berberis vulgaris L.) Корените съдържат алка лоиди от различни групи — с протоберберинова структура (берберин, берберубин, колумбамин, палматин, ятраризин), бисбензилизохинолинови алкалоиди (магнофлорин) и други; бервулцин и вулрацин. Екстракти от корените и плодовете притежават жлъчкогонно и холеретично действие, премахват спазмите на жлъчния мехур и действуват обезболяващо при холелитиаза и дискинезия на жлъчните пътища.

Лечение на жлъчно-каменна болест (част 2)

Една част от растенията могат да се отнесат до "амара-ароматика", като пелин, бенедиктински трън, друга — до "карминатива": бял равнец, мента; трета до "антиспастични", като змийско мляко и т.н. Затова по-правилно е да се класи фицират в три групи:

Жлъчно-каменна болест (част 1)

Жлъчно-каменната болест е едно от най-честите заболява ния, особено сред жените, които са около три пъти по-засегнати, отколкото мъжете. Най-уязвимата възраст е под 40 години. След 50-те, двата пола се засягат еднакво.

Лечение на хемороиди (част 2)

Ветрогон (Eryngium campestre L.) За нуждите на медицината се използва надземната част, а също и корените, които съ държат етерично масло, сапонини, танини, органични киселини. Дрогата притежава противовъзпалително, адстрингентно, анти-септично действие; тонизира маточната мускулатура и действа хемостатично, аналгетично и спазмолитично. Прилага се при уроинфекции, хепертрофия на простатата, метрорагии, импотентност и др.

Лечение на хемороиди

Хемороидите са често срещани дегенеративни изменения на венозния плексус с характерна симптоматика. На преден план изпъква варикозно разширение на вените, които на някои места образуват торбовидни разширения. Тези венозни аневризми много често се пукат и стават причина за появата на варикозни язви, характеризиращи се с това, че много трудно заздравяват, а от друга страна се инфектират и могат да станат непосредствена причина за тромбофлебит. Хемороидите биват външни и вътрешни.

Причините за появата на хемороидите са много и не напъл но изяснени. Като предразполагащи фактори се приемат: нас ледствено предразположение, изразяващо се в слабост на съеди­нителната тъкан и в частност на венозната съдова мрежа; про дължително стоене в право или седнало положение; упорит запек; раждания; злоупотреба с пикантни или дразнещи храни и напитки.

Основният симптом на вътрешните хемороиди е кървенето. Болката е другият симптом на заболяването. Дъл жи се на травматизиране на крайните нервни окончания. Тя се съпровожда с възпалителни изменения и тромбозиране. Болните се оплакват от парене, сърбеж, особено след дефекация, сядане или движение. Общото състояние не е увредено, но болките при чиняват безсъние, главоболие, нервност и това придава на бол ния измъчен вид.

Хемороидите се поддават на лечение с билки но ако се приложи комплексно лечение включващо и диетични мерки, резулта тите са още по-добри. Изключват се всякакви дразнещи храни и подправки, газирани напитки, черен и червен пипер, пържени и лютиви храни. Прилагат се средства за регулиране на дефека цията. Паралелно с диетата се прилагат седящи бани с противовъзпалителни и кръвоспиращи (капиляроукрепващи) средства. По-важно практическо значение имат следните ле чебни растения:

Водно пипериче (Polygonum hydropiper L.) Надземната част съдържа флавоноиди (рутин, кверцетин, хиперозид, кемпферол), дъбилни вещества, кетоалдехидът тадеонал, витамин С, Е, К, глюкозидът полигопиперин и етерично масло. Дрогата притежа ва добре изразено кръвоспиращо, противовъзпалително, антиди-арично действие. Тонизира маточната мускулатура. Има деконгестивно действие върху простатната жлеза. Прилага се при хе мороиди, хиперменорея, метрорагии, кървяща язва на стомаха, увеличение на простатата, при парадонтоза, флуор албус и др.

Синдром на раздразненото дебело черво

Синдромът на раздразненото дебело черво представлява болестно състояние без доказана органопатологична находка. Засегнат е целият гастроинтестинален тракт, като това създава предпоставки както за горен, така и за долен диспептичен симптомокомплекс.

Хроничен улцерозен (язвен) хеморагичен колит (ХУХК, ХУК)

Хроничният улцеро-хеморагичен колит (ХУХК) е протрахирано възпалително заболяване на дебелото черво с вълнообразен харак тер. Първоначално се обхваща само ректума, като постепенно пълзи в проксимална посока като се засяга само лигавицата на дебелото черво. Относно причините за възникването на хронич ния улцеро-хеморагичен колит се сочат различни вирусни ин фекции, психични травми, хранителна алергия, употреба на ме дикаменти, грешки в диетата и др. Възпалителният процес е локализиран в целия колон или лявата му половина. Лигавицата е зачервена, оточна, покрита със слуз и осеяна с множество плоски язви с гнойна материя в основата. 

Лечение на запек (обстипация) с билки (част 2)

Ревен (Rheum palmatum L.). За медицински цели се използват корените, които съдържат антрахиноновите глюкозиди реохризон, хризофинон, гликоемодин, гликореин, танини, калцие ви соли, микроелементи, хризофанинова киселина, горчиви ве щества и др.

Лечение на запек (обстипация) с билки (част 1)

Основно изискване към средствата с ефикасно действие е да усилват чревната перисталтика, като едновременно с това да потискат прекомерните чревни крампи. Това се постига като се при бавят две различни групи растения с различен механизъм на действие. Така например при атоничен запек е необходимо да се приложат билки, които повишават тонуса на чревната мускула тура (предимно на дебелите черва), докато при спастичен запек е целесъобразно да се предписват дроги, които оказват спазмо литично действие. Предписването на билкови комбинации само със слабително действие е погрешно. Даването на сена се допуска само в изключи телни случаи, при наличие на здрав индивид, без наличие на патологични промени и то за кратко време.

Билки при хроничен ентероколит

Хроничният ентероколит представлява възпаление на лига вицата на тънките черва, но поради това, че процесът обикновено заангажира и част от дебелото черво, по-правилно е да се приеме диагнозата — ентероколит, а не ентерит. Причината за появата и развитието на хроничния ентероколит е злоупотребата с пикан тни храни и подправки, хроничният алкохолизъм, еднообразно то хранене с груби и бедни на витамини храни, резециран сто мах, атрофичен гастрит, хроничен холецестит и панкреатит, па разитни инвазии, интоксикации с тежки метали, продължителна употреба на медикаменти и т.н.

Билки срещу газове в червата (метеоризъм)

Метеоризмът е симтом при много заболявания. Наблюдава се обаче и при относително здрави лица, следствие на усилена ферментация на въглехидрати и белтъци. Па тологично образуване на газове се наблюдава при процеси, свър зани с нарушена секреторна функция на стомаха, при атоничен и дилатиран стомах, при недостиг на панкреатични ензими, при стомашно-чревни инфекции, при консумация на целулозна храна, аерофагия, злоупотреба с антибиотици и други медикамен ти. Освен диетичните мерки, които имат основно значение, се прилагат и редица панкреасни препарати, както и лечебни растения с карминативно действие. Едни от най-популярните са следните:

Билки при язвена болест (пептична язва) - част 2

Черен оман (Symphytum off. L.) 
Корените на дрогата, съдържат активни биологични вещества, най-важните от кои то са: пуриново производно алантоин, характеризиращо се с мощно епителотонично действие; алкалоидите консолидин, лазиокарпин и циноглосин, холин, танини, гликозидът инулин, етерично масло и др. Дрогата действува противовъзпалително и стимулира клетъчната регенерация, както и регенерацията на тъканите при костни възпаления, фрактури, остеомиелити, мъчно заздраващи и дълбоки рани; язва на стомаха и дванадесетопръстника, действува омекчително при възпаление на дихателните пътища, подагра и ревматизъм. Растението понастоящем не се препоръчва за вътрешна употреба.

Билки при язвена болест (пептична язва) - част 1

Язвената болест на стомаха и дуоденума заема значително място сред заболяванията на храносмилателната система с тен денция към все по-голямо нарастване на нейната честота. Увели чението на броя на заболяванията от язвена болест се дължи пре ди всичко както на абсолютното увеличение на броя на заболелите, така и благодарение на усъвършенствуване диагностиката на болестта с прилагането на много нови методи. Пептичната язва възниква само ако в стомаха се секретира солна киселина. Представлява разязвявяне на мембраната, кое­то прониква в мускуларис мукоза и се среща на места изложени на влиянието на секрецията на солната киселина и пепсина. Счита се, че за възникване на заболяването, значение има нарушени ят баланс между агресивните фактори (секретирането на солна киселина и пепсин) и защитните фактори (продукция на мукус, мембранен пермеабилитет, регенерация на унищожени мукозни клетки). Стомашната язва се явява обикновено в по-късни годи ни и почти не е свързана с повишена киселинна секреция. Някои медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди предразполагат към развитие на язва в горните отдели на стомашната лигавица, формирайки ерозии и улцерации. Силните стресови реакции също могат да причинят язвено увреждане. Дуоденалната язва се разполага на около 3 см от пилора и е обикновено по-малка от стомашната. 

Билки при анорексия (безапетитие) и диспептични оплаквания

Липсата на апетит обикновено се явява по време и след различни възпалителни процеси на храносмилателния тракт, включително жлъчния мехур и панкреаса, остър холецистит, диспепсия, апендицит, диабет, злокачествени новообразувания, анемия и др. Не са редки случаите на анорексия при някои хипертоници, както и при дигиталисова интоксикация. Безапетитието е често явление сред хората в напреднала и старческа възраст, атеросклероза, ендогенна депресия. Безапетитие се явява и спрямо определени храни. Известно е например отвращението към месо при рак на стомаха.

Билки при хроничен гастрит

Хроничният гастрит представлява първично възпаление на стомашната лигавица и вторично, дължащо се на множество други заболявания, които се придружават с хроничен гастрит. Кли­нично значение има предимно хроничният атрофичен гастрит. Заболяването започва като първичен атрофичен гастрит с разви тие на чревна метаплазия, атрофия на стомашната лигавица и едновременно прогресивно намаление броя на пристенните и глав ни клетки. Хроничният гастрит се дължи преди всичко на дълготрайно действуващи фактори - както екзогенни така и ендогенни.

Заболяването е подходящо за фитотерапия. Достатъчно е само прилагането на диета при диспептичните оплаквания и евентуално леки антиацидни средства. При ус тановяване на дефицит на интринзик-фактор и наруше на абсорбция на витамин В12 е необходимо да се приложат необходимите изследвания и да се установят причините. Билколечението и при хроничния гастрит препоръчва да се прило жат лечебни растения, които притежават успокояващо и про тивовъзпалително действие, както и такива, които стимулират регенерацията на атрофиралата стомашна лигавица и на съ ществуващите лезии и ерозии. От друга страна, липсата на достатъчно стомашен сок, налага да се прилагат билки, които да увеличат секрецията. От голямото разнообразие на билки, едни от най-подходящите са следните:

Градински чай (Salvia off. L.) За медицински цели се из ползуват само листата, които съдържат етерично масло съставе но от борнеол, туйол, цинеол, камфор и пинен. Откриват се още катехини, глюкозиди, смолисти вещества, фумарова киселина, хлорогенова, пентозид, восъци, аминокиселини, аскорбинова ки селина, фитонциди, и др. Дрогата притежава свойствата да ре­гулира стомашната секреция, потната и млечна секреция. Оказ ва смекчаващо действие при възпаление на дихателните пътища и спомага за експекторацията. Подобрява жлъчната секреция, намалява газовете, потиска възпалителната компонента в гастроинтестиналния тракт. Билката намира приложение при гастрити, колити, слюнкотечение, бронхити, холелитиаза.

Босилек (Ocymum basilicum L.) Надземната част, която се използува в медицинската практика съдържа етерично масло, танини, глюкозиди, сапонини и бета-ситостерини. Основното дейс­твие на босилека е спазмолитично и карминативно, потиска по вишения тонус на чревната мускулатура, действува и антимикробно спрямо широк спектър патогенни микроорганизми. При тежава и аналгетична активност. Добре изразено е газогонното действие на дрогата. Препоръчва се при възпалителни процеси - гастрити, колити, дискинезии на жлъчните пътища, ентероколити, метеоризъм, уроинфекции и др.

С успех при хроничните гастрити се прилагат също лайка, жълт кантарион, невен, очиболец, ленено семе, резене и др.

Билки при остър гастрит

Острият гастрит се причинява от химически агенти, храни, бактериални инфекции, концентриран алкохол и др. Самостоя телно заболяване е корозивният гастрит, причинен от изгаряне следствие приемане на киселини или основи и е обект най-вече на хирургическо и медикаментозно лечение.

Жлъчния мехур и билки - хологонни, болкоуспокояващи и хепатопротектори

Хологонните растителни средства отстраняват застоя в тън ките черва и чрез дразненето на дуоденума засилват рефлектор но перисталтиката на жлъчните пътища. Те не позволяват застоя на жлъчка по хода на жлъчните пътища, премахват катаралните явления в червата. Техният ефект се потенцира при комбинира нето им с дроги притежаващи противовъзпалително, антисептично и спазмолитично действие. Към тях спадат: ментата, лаван дулата, босилекът, мащерката, маточината, розмаринът и др.

Между болкоуспокояващите жлъчния мехур средства, на първо място трябва да се посочи змийското мляко, чиито алкало иди притежават смесено морфиноподобно-папавериноподобно действие. Друго лечебно растение с изразено спазмолитично действие е беладоната.

Росопасът е подходящ в случаи при пълни хора, оплакващи се от жлъчни проблеми съчетани със запек. Трябва да се отбеле жи, че последният не бива да се прилага продължително време, тъй като може да увреди хемопоезата.

При недостатъчна жлъчна секреция с успех могат да се при лагат дроги, които съдържат горчиви вещества, като пресечка, магарешки трън. Те са богати на инулин и тлъсти масла. Подо бен ефект имат цикорията, глухарчето, равнеца, камшика, артишока и др.

За лечение уврежданията на черния дроб от токсично или инфекциозно естество се използват хепатопротектори. Много от съвре менните хепатопротективни препарати са от растителен произ ход. Най-известни, проучени и с добро действие са препаратите от бял трън като силимарин.

Билки при муко-мембранозен колит и хронична обстипация

При муко-мембранозен колит е за предпочитане да се назначават повече карминативни и спазмолитични дроги и да бъде по-малък относителния дял на типично очистителните. При атонични, лениви черва, съпроводени с обстипация, обикновено се импрови зират противоположни специеси. Именно затова, предписването на дроги само със слабително действие, какъвто е майчиният лист, е напълно погрешно. Това трябва да става само по изклю­чение, когато се налага да се преодолее остър запек и обикновено при здрави индивиди без допълнителни заболявания на червата.

Живовлекът и невенът са също полезни при язвена болест

Невенът е лечебно растение с подчертано регенеративно, противоязвено и спазмолитично действие, съчетано с антисептични и цитостатични свойства. В клинични условия в различни страни, включително и у нас, растението е показа ло много добра противоязвена активност като повлиява напълно улцерациите на стомаха и дуоденума в около 87% и спомага за цикатризация на язвените ниши.

Сладко коренче и черен оман при язва на стомаха

Сладкото коренче (ликвириция) е може би едно от най-силно действуващите средства с регенеративно действие. Първоначално сладкото корен че е било използувано като експекторанс. По-късно английски изс ледователи са изолирали от него в чист вид активно действуващ принцип вещество със стероидна структура, наречено карбеноксолон. На негова база са създадени различни препарати, често с прибавка на алкализиращи съставки.

Особено полезен за лечението на язвената болест е черният оман. Растението съдържа главно холин, слузни вещества, глюкозиди, инулин, етерично масло, алантоин и пиразолидинови алкалоиди. Натрупаният клиничен опит показва, че препарат от дрогата възстановява бързо целос тта на стомашната лигавица, премахва възпалителния процес и оказва аналгетично действие. Поради наличие на хепатотоксични и потенциално канцерогенни алкалоиди, черният оман вече не се използва за вътрешно приложение.

Билки при хронични гастрити, ентерити и диарии и за възбуждане на стомашната секреция

При хроничните гастрити се препоръчват дроги съдържащи танини като: корени от очиболец, кървавиче, орехови листа, лис та от градински чай.

При ентерити и диарии се предписват дроги съдържа щи танини, като дъбови кори,стръкове от подъбиче, корени от очиболец, кървавиче, орехови листа. При тези състояния извънредно добре действува лайката, сокът от ябълки и настъргани или сварени моркови. Добри резултати се получават и от огничето.

Билки и фитотерапия при язвена болест

Язвената болест заема значителен и важен дял в стомашно-чревната патология с несъмнена тенденция към увеличаване на нейната честота. Абсолютното увеличаване на язвено болните се дължи на множество фактори. Това налага да се търсят и създават все повече фармакологични средства с по-висока ефективност.

Фитотерапия и билки за стомашно-чревния тракт

Стомашно-чревните заболявания заемат значителен дял във вътрешните болести. Понастоящем медицината разполага с голям брой лекарствени средства за тяхното лечение, с помощта на които в редица случаи се постига терапевтичен успех. Независимо от това, твърде често за третирането на тези заболявания, се прибягва до използуването на лечебни растения. Причините за това трябва да се търсят в предимствата, които предлага фитотерапията и които са оценени от съвременната медицина.