Лечение на запек (обстипация) с билки (част 2)

Ревен (Rheum palmatum L.). За медицински цели се използват корените, които съдържат антрахиноновите глюкозиди реохризон, хризофинон, гликоемодин, гликореин, танини, калцие ви соли, микроелементи, хризофанинова киселина, горчиви ве щества и др.

Лечение на запек (обстипация) с билки (част 1)

Основно изискване към средствата с ефикасно действие е да усилват чревната перисталтика, като едновременно с това да потискат прекомерните чревни крампи. Това се постига като се при бавят две различни групи растения с различен механизъм на действие. Така например при атоничен запек е необходимо да се приложат билки, които повишават тонуса на чревната мускула тура (предимно на дебелите черва), докато при спастичен запек е целесъобразно да се предписват дроги, които оказват спазмо литично действие. Предписването на билкови комбинации само със слабително действие е погрешно. Даването на сена се допуска само в изключи телни случаи, при наличие на здрав индивид, без наличие на патологични промени и то за кратко време.

Билки при хроничен ентероколит

Хроничният ентероколит представлява възпаление на лига вицата на тънките черва, но поради това, че процесът обикновено заангажира и част от дебелото черво, по-правилно е да се приеме диагнозата — ентероколит, а не ентерит. Причината за появата и развитието на хроничния ентероколит е злоупотребата с пикан тни храни и подправки, хроничният алкохолизъм, еднообразно то хранене с груби и бедни на витамини храни, резециран сто мах, атрофичен гастрит, хроничен холецестит и панкреатит, па разитни инвазии, интоксикации с тежки метали, продължителна употреба на медикаменти и т.н.

Билки срещу газове в червата (метеоризъм)

Метеоризмът е симтом при много заболявания. Наблюдава се обаче и при относително здрави лица, следствие на усилена ферментация на въглехидрати и белтъци. Па тологично образуване на газове се наблюдава при процеси, свър зани с нарушена секреторна функция на стомаха, при атоничен и дилатиран стомах, при недостиг на панкреатични ензими, при стомашно-чревни инфекции, при консумация на целулозна храна, аерофагия, злоупотреба с антибиотици и други медикамен ти. Освен диетичните мерки, които имат основно значение, се прилагат и редица панкреасни препарати, както и лечебни растения с карминативно действие. Едни от най-популярните са следните:

Билки при язвена болест (пептична язва) - част 2

Черен оман (Symphytum off. L.) 
Корените на дрогата, съдържат активни биологични вещества, най-важните от кои то са: пуриново производно алантоин, характеризиращо се с мощно епителотонично действие; алкалоидите консолидин, лазиокарпин и циноглосин, холин, танини, гликозидът инулин, етерично масло и др. Дрогата действува противовъзпалително и стимулира клетъчната регенерация, както и регенерацията на тъканите при костни възпаления, фрактури, остеомиелити, мъчно заздраващи и дълбоки рани; язва на стомаха и дванадесетопръстника, действува омекчително при възпаление на дихателните пътища, подагра и ревматизъм. Растението понастоящем не се препоръчва за вътрешна употреба.

Билки при язвена болест (пептична язва) - част 1

Язвената болест на стомаха и дуоденума заема значително място сред заболяванията на храносмилателната система с тен денция към все по-голямо нарастване на нейната честота. Увели чението на броя на заболяванията от язвена болест се дължи пре ди всичко както на абсолютното увеличение на броя на заболелите, така и благодарение на усъвършенствуване диагностиката на болестта с прилагането на много нови методи. Пептичната язва възниква само ако в стомаха се секретира солна киселина. Представлява разязвявяне на мембраната, кое­то прониква в мускуларис мукоза и се среща на места изложени на влиянието на секрецията на солната киселина и пепсина. Счита се, че за възникване на заболяването, значение има нарушени ят баланс между агресивните фактори (секретирането на солна киселина и пепсин) и защитните фактори (продукция на мукус, мембранен пермеабилитет, регенерация на унищожени мукозни клетки). Стомашната язва се явява обикновено в по-късни годи ни и почти не е свързана с повишена киселинна секреция. Някои медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди предразполагат към развитие на язва в горните отдели на стомашната лигавица, формирайки ерозии и улцерации. Силните стресови реакции също могат да причинят язвено увреждане. Дуоденалната язва се разполага на около 3 см от пилора и е обикновено по-малка от стомашната. 

Билки при анорексия (безапетитие) и диспептични оплаквания

Липсата на апетит обикновено се явява по време и след различни възпалителни процеси на храносмилателния тракт, включително жлъчния мехур и панкреаса, остър холецистит, диспепсия, апендицит, диабет, злокачествени новообразувания, анемия и др. Не са редки случаите на анорексия при някои хипертоници, както и при дигиталисова интоксикация. Безапетитието е често явление сред хората в напреднала и старческа възраст, атеросклероза, ендогенна депресия. Безапетитие се явява и спрямо определени храни. Известно е например отвращението към месо при рак на стомаха.

Билки при хроничен гастрит

Хроничният гастрит представлява първично възпаление на стомашната лигавица и вторично, дължащо се на множество други заболявания, които се придружават с хроничен гастрит. Кли­нично значение има предимно хроничният атрофичен гастрит. Заболяването започва като първичен атрофичен гастрит с разви тие на чревна метаплазия, атрофия на стомашната лигавица и едновременно прогресивно намаление броя на пристенните и глав ни клетки. Хроничният гастрит се дължи преди всичко на дълготрайно действуващи фактори - както екзогенни така и ендогенни.

Заболяването е подходящо за фитотерапия. Достатъчно е само прилагането на диета при диспептичните оплаквания и евентуално леки антиацидни средства. При ус тановяване на дефицит на интринзик-фактор и наруше на абсорбция на витамин В12 е необходимо да се приложат необходимите изследвания и да се установят причините. Билколечението и при хроничния гастрит препоръчва да се прило жат лечебни растения, които притежават успокояващо и про тивовъзпалително действие, както и такива, които стимулират регенерацията на атрофиралата стомашна лигавица и на съ ществуващите лезии и ерозии. От друга страна, липсата на достатъчно стомашен сок, налага да се прилагат билки, които да увеличат секрецията. От голямото разнообразие на билки, едни от най-подходящите са следните:

Градински чай (Salvia off. L.) За медицински цели се из ползуват само листата, които съдържат етерично масло съставе но от борнеол, туйол, цинеол, камфор и пинен. Откриват се още катехини, глюкозиди, смолисти вещества, фумарова киселина, хлорогенова, пентозид, восъци, аминокиселини, аскорбинова ки селина, фитонциди, и др. Дрогата притежава свойствата да ре­гулира стомашната секреция, потната и млечна секреция. Оказ ва смекчаващо действие при възпаление на дихателните пътища и спомага за експекторацията. Подобрява жлъчната секреция, намалява газовете, потиска възпалителната компонента в гастроинтестиналния тракт. Билката намира приложение при гастрити, колити, слюнкотечение, бронхити, холелитиаза.

Босилек (Ocymum basilicum L.) Надземната част, която се използува в медицинската практика съдържа етерично масло, танини, глюкозиди, сапонини и бета-ситостерини. Основното дейс­твие на босилека е спазмолитично и карминативно, потиска по вишения тонус на чревната мускулатура, действува и антимикробно спрямо широк спектър патогенни микроорганизми. При тежава и аналгетична активност. Добре изразено е газогонното действие на дрогата. Препоръчва се при възпалителни процеси - гастрити, колити, дискинезии на жлъчните пътища, ентероколити, метеоризъм, уроинфекции и др.

С успех при хроничните гастрити се прилагат също лайка, жълт кантарион, невен, очиболец, ленено семе, резене и др.