Билки при язвена болест (пептична язва) - част 1

Язвената болест на стомаха и дуоденума заема значително място сред заболяванията на храносмилателната система с тен денция към все по-голямо нарастване на нейната честота. Увели чението на броя на заболяванията от язвена болест се дължи пре ди всичко както на абсолютното увеличение на броя на заболелите, така и благодарение на усъвършенствуване диагностиката на болестта с прилагането на много нови методи. Пептичната язва възниква само ако в стомаха се секретира солна киселина. Представлява разязвявяне на мембраната, кое­то прониква в мускуларис мукоза и се среща на места изложени на влиянието на секрецията на солната киселина и пепсина. Счита се, че за възникване на заболяването, значение има нарушени ят баланс между агресивните фактори (секретирането на солна киселина и пепсин) и защитните фактори (продукция на мукус, мембранен пермеабилитет, регенерация на унищожени мукозни клетки). Стомашната язва се явява обикновено в по-късни годи ни и почти не е свързана с повишена киселинна секреция. Някои медикаменти като нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди предразполагат към развитие на язва в горните отдели на стомашната лигавица, формирайки ерозии и улцерации. Силните стресови реакции също могат да причинят язвено увреждане. Дуоденалната язва се разполага на около 3 см от пилора и е обикновено по-малка от стомашната. 

Много често язвената болест се съпътствува с хроничен гастрит на базата на Helicobacter pylori — микроорганизъм колонизиращ в клетките секретиращи муцин. Язвената болест понякога дава ус ложнения — кръвоизливи или перфорация, може да се наблюдава и малигнизиране.

За лечението на язвената болест съществуват много и раз лични по своя механизъм на действие средства. Повечето от тях са предназначени за овладяване на непосредствените прояви на болестта.

С прилагането на лечебни растения се цели да се постигнат различни ефекти: потискане на повишената стомашна секреция, както и на мотилитета, които лежат в основата на болковата ре акция. Освен това се цели да се потисне възпалителната реак ция, да се постигне анестетичен ефект и най-сетне — да се под тикне клетъчната регенерация за ускоряване на оздравителния процес. Всичко това се постига чрез съчетаване на лечебни расте ния с различен химичен състав и механизъм на действие. Така например, лайката, която съдържа хамазулени с подчертано про-тивовъзпалително и спазмолитично действие води до затихване на възпалителния вал около язвеното огнище, намалява болко вата реакция. Невенът, съдържащ каротиноиди влияе благот­ворно върху регенерацията на увредената мукоза. Черният оман, съдържащ алантоин, води до бързо възстановяване целостта на поразения участък.

Някои от лечебните растения прилага ни за лечение на язвената болест се използват с успех и при други заболявания на храносмилателната система и са посочени при предишни нозологични единици. Тук се спираме на тези, които не са били предмет на описа ние досега.

Сладък корен, сладник (Glycyrrhiza glabra L.) 

Използваема част са корените на дрогата, които са богати на сапонина глициризин (12%), на който се дължи и сладкият вкус на дрогата. Той е 50 и повече пъти по-сладък от захарта. Представлява калциево-калиева сол на глициризиновата киселина. Глициризинът се при­числява към сапонините. В състава на корена участвуват още захароза, глюкоза, гликозидът ликвирицин, който при хидролиза се превръща в изофлавона ликвирицигенин (с жълт цвят), горчиви вещества, смоли, нишесте, соли и др. Основното действие на сладкия корен е противовъзпалителното, секретолитичното и отхрачващото, което е по-подробно отразено в главата за лечени ето на белодробните заболявания. Там е обяснено и благоприят ното му действие при увреждания на стомашната лигавица от типа на язвените лезии, като е посочено на какво се дължи ле чебният ефект. Понастоящем препаратите от сладкия корен са предназначени преди всичко за лечението на язвената болест и значително по-рядко екстракти от растението се прилагат в пулмологията.

Жълт кантарион (Hypericum perforatum L.) 
С медицинска цел се използват стръковете, които съдържат органични вещест ва, като хиперозид, хиперицин и псевдохиперицин, катехини и дъбилни вещаства, флавоноидни глюкозиди (хиперозид, рутин, кверцитин), етерично масло, аскорбинова киселина, фитонциди, каротиноиди, жълто багрило, никотинова киселина и др. Основ ното действие на дрогата е да стимулира регенеративните проце си в лигавицата на целия храносмилателен тракт, противовъзпа-лително и аналгетично действие. Установено е и антибактериално действие. По-слабо е неговото спазмолитично действие. Потиска секреторната функция на стомаха и стомашните жлези, потенцира действието на диуретиците, действа антидепресивно. Дрогата намира широко приложение при лечение на язвена та болест (предимно дуоденалната), при бавно заздравяващи ра ни, жлъчни и бъбречни колики, чернодробни заболявания, хемо роиди, страхова невроза и много други.