Лечение на запек (обстипация) с билки (част 1)

Основно изискване към средствата с ефикасно действие е да усилват чревната перисталтика, като едновременно с това да потискат прекомерните чревни крампи. Това се постига като се при бавят две различни групи растения с различен механизъм на действие. Така например при атоничен запек е необходимо да се приложат билки, които повишават тонуса на чревната мускула тура (предимно на дебелите черва), докато при спастичен запек е целесъобразно да се предписват дроги, които оказват спазмо литично действие. Предписването на билкови комбинации само със слабително действие е погрешно. Даването на сена се допуска само в изключи телни случаи, при наличие на здрав индивид, без наличие на патологични промени и то за кратко време.

Твърде често при хроничния запек се препоръчват листа от сена, ревен и зърнастец, които съдържат антрахинонови гликозиди с избирателно действие към дебелото черво. Задоволителен лаксативен ефект притежават също така и някои плодове съдържащи органични киселини (сини сливи, зрели трънки). При хроничен запек, желираните вещества действуват също благоприятно и особено плодове съдържащи пектин: ябъл ки, дюли, храни богати на целулоза. Тези вещества свързват водата, силно набъбват и увеличават обема на чревното съдър жимо. Дразнейки рецепторите на чревната стена, те възбуждат перисталтиката на червата, което води до дефекация. Най-много такива вещества се съдържат в дюлята, ленено семе, смокини те, розата и алоето.

Сена (Cassia angustifolia Wahl.). Използуват се листата, които се именуват сена, а шушулките съдържащи антрахиноно ви гликозиди (сенозид А и Д) се наричат майчин лист. Техните агликони са сенидин, алосемидин, хризофинол, сенигрин. Съдържат се още флавоноиди, слуз, киселини, горчиви ве щества, тартарати и др. Основното действие на сената е очистително. Антрахиноните се разграждат в храносмилателния тракт до антрони, които под действието на сапрофитната флора в чер вата, се превръщат в силно действуващи антраноли. Сенозидите притежават свойството да дразнят рецепторите и да стимулират чревната перисталтика без да причиняват болка. Честата употреба намалява лаксативния ефект на билката. Сената намира при ложение при хроничен запек, чревна атония, спастичен колит, чернодробни заболявания, хемороиди.

Зърнастец (Rhamnus frangulae L.). Корите на зърнастеца, които се ползват с лечебна цел, съдържат антрахинонови гликозиди (франгулин, емодин, изоемедин), смолисти вещества, захароза, дъбилни вещества, багрило, горчиви вещества, етерично масло и др. Антрахиноновите и антрахинолови гликозиди, по­добно на сената, усилват чревната перисталтика, с което се пос тига придвижване на чревното съдържимо и дефекация. Дейст вието им спрямо дебелите черва е избирателно. Дрогата намира приложение при хроничен запек, лениви черва, спастичен колит, запек при бременни, хемороиди, чернодробни заболявания.

Следва продължение...