Жлъчно-каменна болест (част 1)

Жлъчно-каменната болест е едно от най-честите заболява ния, особено сред жените, които са около три пъти по-засегнати, отколкото мъжете. Най-уязвимата възраст е под 40 години. След 50-те, двата пола се засягат еднакво.

Към факторите, които предзразполагат към заболяване от холелитиаза са възпалителните процеси, диетичните грешки, диабетът, хиперпаратиреоидизмът, чернодробни заболявания, заседнал начин на живот, затлъстяване, бременност, хемолитична анемия, хронични ентерити и др. Симптомите на жлъчно-каменната болест са дискретни оп лаквания, непостоянна и в началото лека болка, която погрешно се взема за гастрит, непоносимост към кафе, мазнини, студени напитки, чувство на пълнота, гадене, метеоризъм и др. Типична та жлъчна криза започва внезапно и се явава най-често след хранене (особено на тлъсти и мъчно смилаеми храни, пикантни хра ни, алкохол или студени газирани напитки). Болката се явява изненадващо, локализирана е в дясното подребрие (но може съ що така да бъде и в епигастриума), ирадиира към дясната ска-пула и рамото. Трае няколко минути и може да зъглъхне, като се появява с нова сила, съпроводена с гадене и повръщане, поня кога се стига до колапс и субиктер с повишаване на температура та.

Жлъчните камъни биват холестеролови (съ държат 70% холестерол и 30% калций), билирубинови и смесени. Холестероловите камъни се образуват при пренасищане на жлъчката с холестерол. Те са гладки и обли. В около 10% се наблюдават пигментни камъни, които се образуват от неконюгиран билирубин (повишено билирубиново ниво при хемолиза).

Лечебните растения използвани за лечение на жлъчните и чернодробни заболявания са извънредно много. По механизма на тяхното действие, те се класифицират в холагогни и холеретични, т.е. такива, които увеличават продукцията на жлъчка от черния дроб и такива, които предизвикват усилено изгонване на жлъчката от жлъчния мехур и черния дроб. Обикновено тези два процеса са взаимно свързани помежду си, така, че лечебните растения упражняват в много случаи едновременно и двете дейс твия, т.е. повечето билки са едновременно холагога и холеретика.

Основна задача при калкулозата в жлъчния мехур е да се доведе цялата жлъчкоотводяща система в покой, т.е. да се пре дизвика латентен стадий на заболяването. Само "неспокойният" жлъчен мехур причинява оплаквания, независимо от това дали в него има или няма къмъни.

При острата жлъчна криза не може да се избегне приложе нието на бързо и мощно действуващи спазмоаналгетични медикаментоз ни средства, въпреки че към тях би следвало да се прибягва внимателно. Едва след отзвучаването на острата криза, въп реки че "неспокойният" жлъчен мехур причинява продължител ни оплаквания, може да се прибегне до фитотерапия. Тази терапия е належаща при много хронични състояния на латентна или ларвирана холецистопатия. При тази терапия могат да се пре дотвратят или овладеят обострения на заболяването и да се доведе състоянието до истински латентен стадий.