1. Холагогни и холеретични средства:
Мента, глухарче, куркума, ряпа, лавандула, розмарин. Най-мощно е действието на ментата, която притежава жлъчкоизтласкващо действие. Едновременно ментата упражня ва и карминативен ефект като предотвратява прекомерните крам-пи на тънкочревния тракт и жлъчните пътища. По такъв начин тя отговаря на най-важните изисквания за ефикасно жлъчно средство. Към тази група се причисляват още цяла група лечебни растения, които също упражняват ефект върху жлъчния мехур и жлъчкоотделянето, но са с по-слаба активност.
2. Лечебни растения съдържащи горчиви вещества.
Тези растения в повечето случаи съдържат и етерични мас ла. Такива са пелинът, бенедиктинсият трън, белият трън, кам шикът, белият равнец и др. Те упражняват също холагогно и холеретично действие, но по-слабо от първата група. Тяхното преимуществено действие е тонизиращо, карминативно и общото стимулиращо на жлъчната секреция. Това са едни от най-добри те растения след ментата.
3. Лечебни растения с антиспастично действие.
Основното действие на тази група лечебни растения е спазмолитичното. От тях на първо място заслужава да се посочи змийското мляко, независимо, че класически се признава беладоната, която под форма на тинктура се е прилагала при холелитиаза.
Най-важните лечебни растения с холагогно и холеретично действие са следните:
Бял пелин (Artemisia absinthium L.) Надземната част, из ползвана в лечебната практика, съдържа етерично масло, чиято съставка е абстинол, абсинтин и анабсинтин, феландрен, хамазулен, туйон, цинеол, сесквитерпени, горчиви вещества, витамин С, В6, органични киселини и др. Пелинът е типичен представи тел на амара ароматика. Притежава също карминативно и холеретично действие. Противоглистното действие е силно изразено. Пелиновото масло е силно токсично, докато горчивата субстан ция не е отровна.
2. Лечебни растения съдържащи горчиви вещества.
Тези растения в повечето случаи съдържат и етерични мас ла. Такива са пелинът, бенедиктинсият трън, белият трън, кам шикът, белият равнец и др. Те упражняват също холагогно и холеретично действие, но по-слабо от първата група. Тяхното преимуществено действие е тонизиращо, карминативно и общото стимулиращо на жлъчната секреция. Това са едни от най-добри те растения след ментата.
3. Лечебни растения с антиспастично действие.
Основното действие на тази група лечебни растения е спазмолитичното. От тях на първо място заслужава да се посочи змийското мляко, независимо, че класически се признава беладоната, която под форма на тинктура се е прилагала при холелитиаза.
Най-важните лечебни растения с холагогно и холеретично действие са следните:
Бял пелин (Artemisia absinthium L.) Надземната част, из ползвана в лечебната практика, съдържа етерично масло, чиято съставка е абстинол, абсинтин и анабсинтин, феландрен, хамазулен, туйон, цинеол, сесквитерпени, горчиви вещества, витамин С, В6, органични киселини и др. Пелинът е типичен представи тел на амара ароматика. Притежава също карминативно и холеретично действие. Противоглистното действие е силно изразено. Пелиновото масло е силно токсично, докато горчивата субстан ция не е отровна.
Пелинът е едно от най-добрите средства срещу дискинезията на жлъчните пътища, при тежест и метеоризъм в корема, както и при "неспокоен" жлъчен мехур. При остра жлъчна криза той е неподходящ. Най-подходящата лекарствена форма са тинктура и пелинов чай. Понеже е силно горчив, препоръчва се да се приема след ядене и да бъде затоплен. Лечението с пелинов чай не трябва да продължава повече от 3-4 седмици. Обикнове ната доза е 20-30 капки от тинктурата, която се разрежда в 1/4 -1/2 чаша вода.
Няма коментари:
Публикуване на коментар